Екип учени от Университета Съскачеуан и Университета Гвелф, Канада е изследвал множество от алтернативни древни пшеници – лимец, емер, камут и спелта с цел оценка потенциала за определяне като „функционална храна” на базата на съдържащите се в тях каротеноиди и ксантофили (естествени пигменти). Предварително изследване за съдържание на общи жълти пигменти показва голяма вариация сред древните пшеници и доказва, че най-високо е съдържанието им при лимеца. Хроматографското сепариране на каротеноидите и ксантофилите и последващото им определяне чрез мас-спектрометър е установило, че лутеинът е основния вид ксантофил в пшениците и разпределението му в зърното е видово обусловено. Съдържанието на лутеин варира в интервал 0,93-7,38 мг/кг, като при лимеца е измерено най-високо ниво, докато при спелтата и обикновената пшеница съдържанието на лутеин е относително ниско. Учените в заключение изказват предположение, че лимецът притежава потенциал на функционална храна, богат източник на лутеин (1).

 

Лутеинът и нашето здраве

Редица учени са на мнение, че приемът на лутеин има мощно защитно действие срещу появата и развитието на очната макулна дегенерация (2, 3, 4, 5, 6, 7) и може да забави стареенето и износването на лещата на окото, както и да предотврати появата на катаракта (8, 9). Установено е, че лутеинът е разпространен равномерно в цялата ретина и действа като филтър, предпазващ макулата от потенциално опасните за нея видове светлина, които могат да я увредят. Едно от изследванията дори показва, че 60-годишни хора с нормални нива на лутеина в ретината имат зрителната чувствителност на 20-годишни (10). Дори при липсата на недостиг, хората които консумират храни богати на лутеин храни са изложени на по-малък риск от макулна дегенерация (11) и катаракта (12, 13, 14, 15).

Концепцията „функционални храни”

В 21-ви век здравето като дефиниция не се свързва само с отсъствие на болести, но и с оптимално физическо и психическо благосъстояние. В същото време, науката за храненето също се развива, отивайки отвъд ученията за храната и хранителните съставки нужни за развитието, растежа и поддържането на телесните функции чрез разработването на концепцията за т.нар. „функционални храни” (още „оптимално хранене”). След като много години основите на здравословното хранене бяха свързани преди всичко с изключването на захарта, тестените изделия, тлъстите меса, солените храни и повишаване консумацията на био-храни, днес са актуални функционалните храни. Акцентът е изместен от отслабване и запазване на теглото към дълъг живот в оптимално здраве (16, 17).

Концепцията за функционалните храни възниква в Япония през 80-те години на миналия век, когато здравните власти целяли постигне удължаване живота на хората и дълголетие, подобряване качеството му и оптимизиране на здравните разходи  чрез забавяне на процесите на стареене и постигане на по-добро физическо и психично здраве (17). Оптималното хранене е приемане на функционални храни повишаващи цялостното здраве и благосъстояние, подобряващи физиката и психиката и понижаващи риска от заболявания, т.е. функционалните храни или подобряват функциите на някои системи в организма, или редуцират риска от заболявания като остеопороза, рак, диабет, сърдечни заболявания, затлъстяване и пр. Най-често те подобряват функциите на храносмилателната, сърдечносъдовата и имунната системи, а така също и растежа и развитието на децата, оказвайки благоприятно влияние по време на целия ни живот (18).     

Функционалните храни (макар понастоящем да има много дефиниции без някоя от тях да е официална (16)), както и био-храните се приемат от потребителите за висококачествени продукти с добавена стойност за здравето. Едновременно с тази прилика налице е съществена принципна разлика. Фокусът при функционалните храни е върху здравословните за човек  характеристики на самия продукт като отделни съставки или функции,  докато при био-храните акцентът е не върху ефекта, а върху устойчивостта на производствения процес, съчетаващ здравето на човек, околна среда, биоразнообразие и общество. В тази връзка в бъдеще основно предизвикателство за научните изследвания в областта на био-храните е разработването на методики за оценка на храната, докато за функционалните храни е идентифицирането и тестването на фунционалността на хранителните съставки и информиране на потребителите. Изследвания върху поведението на потребителите при избор на био- и функционални храни показва, че решението за купуване на био-храни е емоционално, докато изборът на функционални храни е рационален (19).           

Речник:

Каротиноиди – органични пигменти, естествено съдържащи се в растенията и някои други фотосинтезиращи организми като водорасли, някои типове гъби и някои бактерии. Познати са около 600 каротиноида, разделени в два класа – ксантофили и каротени

 

лутеин – един от познати естествени каротиноиди. Използва се от организмите като антиоксидант. Освен очни заболявания, лутеинът предпазва още от ракови процеси, сърдечна патология, диабет тип 2 и др. Подобрява състоянието на кръвоносните съдове, предпазва от атеросклероза (мастни отлагания в артериите), която е предпоставка за инфаркти

ксантофил – полярно съединение от групата на каротиноидите (каротеноидите са червени, оранжеви и жълти растителни пигменти, които придават на плодовете и зеленчуците съответните цветове; всички плодове и зеленчуци имат различна концентрация на каротеноиди, но понякога съответния цвят е „прикрит” заради доминиращото съдържание на зеления хлорофил в растенията), съдържащо кислород за разлика от каротените

Източници:

1. E.-S.M. Abdel-Aal (1), J.C.Young (1), I. Rabalski (1), P. Hucl (2), D. Falk (3)- “Carotenoid and xanthophyll composition of selected alternative wheats”- (1) Food Research Program, Agriculture and Agri-Food Canada, Guelph, ON; (2) Crop Development Center, University of Saskatchewan, Saskatoon, SK; (3) Department of Crop Science, University of Guelph, ON, Canada

2. Bernstein PS, Zhao DY, Wintch SW, Ermakov IV, McClane RW, Gellermann W. Resonance Raman measurement of macular carotenoids in normal subjects and in age-related macular degeneration patients. Ophthalmology 2002 Oct;109(10):1780

3. Snellen EL, Verbeek AL, Van Den Hoogen GW, Cruysberg JR, Hoyng CB. Neovascular age-related macular degeneration and its relationship to antioxidant intake. Acta Ophthalmol Scand 2002 Aug;80(4):368-71

4.  Wooten BR, Hammond BR. Macular pigment: influences on visual acuity and visibility. Prog Retin Eye Res 2002 Mar;21(2):225-40

5. Shaban H, Richter C. Biol Chem 2002 Mar-Apr;383(3-4):537-45 A2E and blue light in the retina: the paradigm of age-related macular degeneration. Biol Chem 2002 Mar-Apr;383(3-4):537-45

6. Rock CL, Thornquist MD, Neuhouser ML, Kristal AR, Neumark-Sztainer D, Cooper DA, Patterson RE, Cheskin LJ. Diet and lifestyle correlates of lutein in the blood and diet. Nutr 2002 Mar;132(3):525S-530S

7. Mares-Perlman JA, Millen AE, Ficek TL, Hankinson SE. The body of evidence to support a protective role for lutein and zeaxanthin in delaying chronic disease. Overview. J Nutr 2002 Mar;132(3):518S-524S

8. Berendschot TT, Broekmans WM, Klopping-Ketelaars IA, Kardinaal AF, Van Poppel G, Van Norren D. Lens aging in relation to nutritional determinants and possible risk factors for age-related cataract. Arch Ophthalmol 2002 Dec;120(12):1732-7

9. Hammond BR, et al. Preservation of visual sensitivity of older subjects; association with macular pigment density. Inv Ophthalmol 1996;93:54-8

10. Seddon JM, Ajani UA, Sperduto RD, et al. “Dietary carotenoids, vitamins A, C, and E, and advanced age-related macular degeneration.“  JAMA 1994;272:1413-20.

11. Mares-Perlman et al., “Lutein and Zeaxanthin in the Diet and Serum and Their Relation to Age-Related Maculopathy in the Third National Health and Nutrition Examination Survey,”  American Journal of Epidemiology, 2001, Vol. 153, No. 5, pgs. 424-432.

12. Brown et al., “A Prospective Study of Carotenoid Intake and Risk of Cataract Extraction in US Men,”   American Journal of Clinical Nutrition, 1999, Vol. 70, pgs. 517-524.

13. Lyle et al., “Serum Carotenoids and Tocopherols and Incidence of Age-Related Nuclear Cataract,”  American Journal of Clinical Nutrition, 1999, Vol. 69, pgs. 272-277.

14. Hankinson SE, Stampfer MJ, Seddon JM, et al. “Nutrient intake and cataract extraction in women: a prospective study.“  Br Med J 1992;305(6849):335-9.

15. American College of Ophthamology

16. EC/European Research Area/Food, Agriculture& Fisheries & Biotechnology/Studies and Reports/ Functional food, 2010, www. cordis.europa.eu

17. European Food Information Council, www.eufic.org

18. Katan M. /2002/, Functional foods In: Essentials of human nutrition pp. 633-642

19. Johannes Kahl 1*,Aneta Załęcka 2,Angelika Ploeger 1,Susanne Bügel 3, Machteld Huber 4, Functional Food and Organic Food are Competing Rather than Supporting Concepts in Europe, Agriculture 2012, 2, 316-324

20. www.wikipedia.org