ЕДНОЗЪРНЕСТ ЛИМЕЦ (Triticum monococcum) е вид растение от рода пшеници с твърда покривна люспа (т.нар. покритосеменна пшеница), която плътно обвива зърната, предпазвайки ги от външни влияния. Лимецът е древен сорт пшеница познат начовечеството от хилядолетия и култивирана за първи път около 7500г.пр.Хр., считан запрародител на всички днес познати пшеници и една от най-старите естествени храни начовечеството. Отглеждан е масово до началото на 20-ти век, когато постепенно биваизместен от модерните селекции високодобивни сортове пшеници, за сметка намодифицираните вече качествени показатели.

Големият интерес към лимеца в наши дни възниква с научните открития от 1982, които доказват, че протеините в лимеца не са фактор за проява на глутенова непоносимост(цьолиакия) или друга подобна токсичност за човешкия организъм. Днес изследователи от различни области на науката доказват превъзходството на лимеца, търсейки начини за „възраждане” на тази пълноценна и здравословна храна.

Част от доказаните предимствата на лимеца и неговите изключително ценни хранителни и диетични характеристики са високото му съдържание на: Витамин В2 (рибофлавин), Витамин Е, магнезий (Mg),  калций (Ca), Витамин В6 (пиридоксин), полезни протеини манган (Mn), селен (Se), провитамин А (β-каротин), калий (К), желязо (Fe), антиоксидантивитамин А (ретинол), фосфор (Р), цинк (Zn), пигментиненаситени мазнини влакнини.

Произведеният от нас здравословен продукт - Лимец от БГ Агро - се характеризира със следната хранителна информация:

Типични стойности за 100гр. продукт

Начин на употреба:
- за покълване на семена;
- за добавка след накисване в салати и ястия;
- за сваряване и приготвяне на зърнена каша, салати и ястия;
- за смилане на брашно;
- за приготвяне на зърнена закуска;

Нашите рецепти можете да намерите тук

Малко повече за лимеца…

Лимецът се отнася към дивите сортове пшеница и една от най-старите храни на човечеството – прародител на пшеницата. Доскоро той представляваше интерес предимно за археолозите. Лимецът е житно растение от сем. Poaceae, род Triticum, с видово име Triticum monococcum.

В миналото културата е използвана масово, но от началото на 20-ти век постепенно е изместена от обикновената хлебна пшеница, тъй като тя позволява по-високи добиви.

Той е единствената зърнена култура, която не е селектирана от човека. В резултат на провеждана с години селекция на сортовете, съвременните пшеници се отглеждат лесно, дават големи добиви и са с модифицирани качествени показатели. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо лимецът е толкова ценен – хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове.

В България няма традиции в отглеждането му, но досегашният ни опит показва, че лимецът вирее на всякакви почви, дори и на изоставени такива. Добивите му са чувствително по-ниски спрямо другите пшеници. Най-голямото му преимущество е, че е запазен видът му и това го прави устойчив – не боледува и не се налага при отглеждането му да се използват пестициди и хербициди.

Силата на лимеца в сравнение с другите пшеници се състои в ненамесата на човека чрез селекция. При конвенционалната пшеница в резултат на човешката намеса се наблюдава разбалансиране на растенията, вследствие на което те боледуват и се налага да се третират с хербициди и пестициди. Именно в това се състои основното предимство на лимеца и позволява отглеждането му да става по екологичен начин и да се произведе здравословен продукт.

Лимецът е от така познатите днес видове покритосеменна пшеница, която има четири слоя обвивки и те пазят зърната от външни влияния.

Лимецът вирее при всякакви условия – той е студо- и сухоустойчив, почиства почвата под себе си и я подготвя за другите култури.

Растението лимец зрее по-дълго от обикновената пшеница. Най-ценното не е толкова съдържанието му, колкото енергията, която получава от слънцето. А слънцето грее в зърното на дивото жито и то поема енергията от лъчите му.

Както и при всички останали зърнени култури, така и при лимеца, използваните семена трябва да се съобразят с местните климатични условия. Ето защо е нормално в България да се отглежда и развива лимец, който се е запазил по нашите земи от хиляди години, а не да се използват семена от сортове лимец от други региони на Европа и света.

По нашите земи останки от лимец са намерени от тракийско време – открити са гърнета с лимец. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в регион на Близкия изток, известен като Плодородния полумесец. Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран в периода на т. нар. догрънчарски неолит.

В предпланините на Крим, Балканския полуостров и земите на север от Черно море много отдавна, когато е започвала човешката цивилизация, е имало едно растение, което днес се класифицира като дива пшеница. Новите проучвания сочат, че цивилизацията не е започнала от земите покрай Тигър и Ефрат, а от предпланинските райони. Именно там е имало ливади, слънце и вода. Още от тогава хората са отглеждали тази дива пшеница, която и днес остава непроменена дори в някои части на България.

Никой не знае откъде точно се е появила древната пшеница, но слизайки от планините в равнините човекът е пренесъл зрънцата и е култивирал растението.
Траките са използвали за храна предимно еднозърнест и отчасти двузърнест лимец. Археолозите ги откриват в голяма част от тракийските могили. Лимецът се смята за една от най-здравословните храни за човека.

В по-късни времена – през бронзовата епоха, отглеждането му постепенно е намаляло за сметка на други култури, за да се сведе до днешното му състояние на реликт – полузабравено растение, почти без стопанско значение, отглеждано като регионален вид в Мароко, Турция, страните от бивша Югославия и някои планински райони на Франция. Доскоро по тези места той се е използвал за производство на булгур и като фураж за селскостопанските животни.

Изследванията показват, че намереният лимец не се е изменил през епохите.

Еднозърнестият лимец е най-пълноценната храна, като превъзхожда по качества и генетична стабилност останалите видове пшеница. Това е лесносмилаема храна, която съдържа в голямо количество витамини от В-групата, повече белтъчини и полезни мазнини от модерните сортове пшеница, значителни количества магнезий, калий, манган, фосфор, желязо, калций. Едно от най-ценните му качества е ниското съдържание на глутен, заради което е особено подходяща употребата му от малки деца.

Богат на въглехидрати, белтъчини, мазнини, той е с висока хранителна стойност зърнена култура, 100 гр. лимец осигуряват достатъчно протеини за един ден. Той съдържа два пъти повече ненаситени мазнини от пшеницата и благодарение на влакната си е много смилаем.

Освен за заместител на модерните пшеници във всекидневното хранене, лимецът е незаменим за хората, болни от цьолиакия – състояние, при което не се усвоява специфичен протеин (глутен), съдържащ се в житните култури, така че вместо да има хранителна стойност, той се превръща в източник на интоксикация за организма. Протеинът, влизащ в състава на зърното на Лимеца – глиадин, се оказва нетоксичен за страдащите от цьолиакия хора.

Той е много богат на минерали – съдържа повече магнезий в сравнение с кафявия ориз и повече фосфор отколкото соята. Неговите протеини съдържат 8 вида амино-киселини включително и лизин, което рядко се среща в зърнени култури. Лизинът е необходима аминокиселина, която забавя стареенето на костите /остеопороза/, спомага за добрата концентрация, оказва профилактично и задържащо действие срещу вируси. Според последни проучвания лимецът е добра храна и при диабет. Съдържащите се в него разтворими въглехидрати-полизахариди притежават способността да укрепват имунната система.

При биохимичния анализ на лимеца се открива много по-високо съдържание на магнезий, на цинк и на манган от съдържанието им в обикновената пшеница. При покълване съдържанието на цинк и магнезий в лимеца се увеличава значително.

ДЕЙСТВИЕ:

• антиоксидантни свойства;
• стимулира обмяната на веществата;
• засилва естествените съпротивителни сили на организма и съдейства за прочистването му от отровите;
• активизира бъбречната дейност;
• подобрява кръвообръщението и храносмилането;
• има съдоразширяващо действие;
• повишава общия тонус и работоспособност на организма;
• лесната му смилаемост го прави много подходящ за диетично безглутеново хранене.