https://limec-bgagro.bg/bg/blog-news/1193/otcenka-na-drevnite-pshenitci-za-seitbooborota-na-biologichnoto-zemedelie

Оценка на древните пшеници за сеитбооборота на биологичното земеделие

Основен принцип при производството на био-храни е устойчивостта на производствения процес, съчетаващ здравето на човек, околна среда, биоразнообразие и обществото (1). В биологичното растениевъдство се използват такива култури и сортове, които са най-подходящи за съществуващите местни агроекологични условия. Необходимо е да се подбират устойчиви на болести и неприятели сортове, които не са взискателни по отношение на хранителния режим. В биологичното земеделие се отдава по-голямо значение на мерките, които стимулират здравето и развитието на съпротивителните сили на културните растения спрямо болести и неприятели като в центъра на всички мероприятия е грижата за здрава почва, поддържането и увеличаването на почвеното плодородие (2).

Биологичните производители гледат на възможността за отглеждането на забравените и донякъде пренебрегвани в днешно време култури като еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.), двузърнестия лимец, познат още като еммер [Triticum dicoccum Schrank (Schuebl)] и спелтата (Triticum spelta L.) като добра переспектива в развитието на биологичното земеделие. Изключително ценните хранителни и диетични характеристики, които притежават тези  диворастящи видове пшеница, ги правят интересни и атрактивни за био произведителите, макар по добиви да не се конкурират със съвременните сортове.

Екип от чешки учени провежда изследване с над 169 местни вида древни и съвременни пшеници от генната банка в Растениевъдския изследователски институт (CRI) в Прага, използвайки биологично сертифицирани парцели за отглеждането им. Цел на експеримента е намирането на подходящи сортове и определянето на потенциално полезни за биологичното земеделие култури, които да отговорят на засилващия се интерес към естествените, нетрадиционни и полезни храни, които са в основата на природосъобразното хранене. (3)

За целите на своя опит, учените от CRI подбират 24 проби от диворастящи видове лимец, 103 проби на местни видове еммер, 15 проби от местни видове спелта и 27 междинни форми на хлебна пшеница. За оценка на брашнестата мана и/или кафявата ръжда те използват девет-степенна скала (като 9 = няма регистрирана болест по време на опита). Полягането на нивата изразяват чрез индекса на полягане, който комбинира интензитета и обхвата на полягане на нивата (9 = няма полягане). (3)

Резултатите за устойчивостта на изследваните култури показват:

  • По критерия устойчивост към брашнеста мана културите се подреждат както следва: на първо място се нарежда лимеца с индекс 9 (9 = няма регистрирана болест по време на опита), следван от еммера (8.79), спелтата (7.20) и междинните форми на хлебната пшеница (6.26)
  • По критерия устойчивост към кафява ръжда културите се подреждат както следва: на първо място е лимеца с индекс 9, следван от еммера (8.89), спелтата (8.47) и междинните форми на хлебната пшеница (6.63)
  • Спрямо индекса на полягане културите се подреждат по следния ред: лимец - с индекс 9; еммер – 8.59, спелта – 7.05 и междинните форми на хлебната пшеница – 6.11

 

       Изследователите отбелязват, че интензитета на заболеваемост на културите при биологочното производство е по-нисък в сравнение с този на традиционното земеделие като обясняват това явление с факта, че при биологично отглежданите растения и култури използването на азотни торове е значително понижено. От друга страна, фунгицидите са забранени при био земеделието, поради резистентността на био продуктите, която играе рещаваща роля в защитата срещу заболявания. Голяма част от изследваните диворастящи форми на еммера са устойчиви на брашнестата мана и кафявата ръжда. Същите резултати отчитат и други учени, които смятат, че някои видове могат да бъдат по-малко устойчиви на мана, докато спелтата и междинните форми на хлебната пшеница са податливи и на двете болести. Що се отнася до лимеца, той е най-устойчив на гъбични заболявания.

       Наблюденията на чешкия екип показват още, че диворастящите култури са устойчиви на полягане, макар склонността към този процес да е отрицателна черта на повечето местни видове. Наблюдаваните култури са достатъчно дълги, за да могат да се конкурират с плевелите, но от друга страна това ги прави податливи на полягане. Напрактика, междинните форми на хлебната пшеница и еммера са податливи на полягане, докато високите стебла на спелтата не са. Изследователите обобщават, че съществуват различия между степента на полягане при различните изследвани култури - не само височината, но и дебелината на стеблата оказва влияние върху степента на полягане. Лимецът и еммера имат къси и много гъсти житни класове, докато тези на летните форми на спелтата са дълги и рехави.

Чешките учени отбелязват следните резултати:

  1. След оценяването на 24-те местни вида лимец се установява, че тази култура е по-устойчива на брашнеста мана и кафява ръжда в сравнение със спелтата и останалите междинни форми на хлебната пшеница
  2. Лимецът има по-къси стебла в сравнение с тези на еммера и спелтата;
  3. Продуктивността на класа при лимеца е по-ниска
  4. Диворастящите видове еммер също са резистентни към брашнеста мана и кафява ръжда, но за сметка на това са по-малко устойчиви на полягане;
  5. Еммерът се характеризира с по-къси и плътни класове
  6. По-ниският индекс на реколтата е една от характеристиките, която намалява интереса към отглеждането на еммера
  7. Оценяваните диворастящи сортове спелта са податливи и склонни към заболяването кафява ръжда
  8. Спелтата има прекалено високи стебла и дълги и рехави класове
  9. Местните видове хлебна пшеница са по-малко устойчиви към брашнестата мана в сравнение с останалите оценявани местни вида пшеница;
  10. Междинните форми се характеризират с къси (8.84см.) и по-рехави класове
  11. По време на изследването става ясно, че няма култура, която да не е склонна към полягане или да бъде устойчива на болестите, приложени към оценяваните местни вида

       В своя извод екипът учени обобщава, че  проучените и оценени от тях 169 местни вида са подходящи за биологичното земеделие. Описаните опити показват разликите между местни видове и сортове, както и различните възможности за тяхното приложение и избор на потенциално полезни сортове в земеделието.

       Що се отнася до устойчивостта към брашнестата мана и кафявата ръжда, учените посочват лимеца и еммера като най-подходящите видове пшеница, тъй като пролетните форми на спелтата биват доста често поразявани от тях. От друга страна, междинните форми на хлебната пшеница се оказват най-малко устойчиви към заболявания и с висок индекс на полягане. При разглеждане на влиянието на височината на растенията за процеса на полягане изследователите отбелязват, че ширината на стъблата играе решаваща роля в подбора на подходящи местни видове. С изключение на пролетните форми на спелтата, оценяваните сортове позволяват добив чрез по-голям брой класове на единица площ. Всички получени резултати сочат, че  добивите на древните сортове пшеница се характеризират с ниски стойности.

       В заключение на своето проучване изследователите посочват, че сортовете с къси стебла, силно изразени в долната част междувъзлия и голям брой възли по стеблото, са по-устойчиви в сравнение с отстаналите култури. Височината на растенията, както и ширината на техните стебла играе решаваща роля за подбора на подходящи местни видове, които да бъдат устойчиви на полягане. В ботаническо отношение основната разлика между лимеца и спелтата са късите и плътни житни класове с ниско тегло на зърната при лимеца, в сравнение с летните форми на спелтата, имащи дълги и рехави класове. По-ниското тегло и качество на зърната при спелтата обаче се компенсира от по-високите добиви, които този сорт позволява. Лимецът е от познатите днес видове покритосеменна пшеница, която има четири слоя обвивки, предпазващи зърната от външни влияния, (болести и неприятели), при чието механично премахване загубите достигат до 30-40%.

       Резултатите от проучването доказват, че оценените местни видове могат да се отглеждат в биологичното земеделие, дори и при по-бедни на хранителни и органични вещества почви. Биологичните произведители могат да разширят обхвата на отглежданите от тях култури и съответно да подобрят своите пазарни възможности, допринесяйки за устойчивото развитие и ефективно използване на генетичните растителни ресурси. (3)

Източници:

            1.  http://www.bioselena.com

            2. EC/European Research Area/Food, Agriculture& Fisheries & Biotechnology/Studies and Reports/ Functional food, 2010, www. cordis.europa.eu

            3. Petr Konvalina1, Ivana Capouchová2, Zdeněk Stehno3, Jan Moudrý1, Agronomic characteristics of the spring forms of the wheat landraces (einkorn, emmer, spelt, intermediate bread wheat) grown in organic farming, J Agrobiol 27(1): 9–17, 2010

           4. www.wikipedia.org

Откъде да купя